Бивалици. Книга първа - Вера Мутафчиева
| Бивалици. Книга първа | |||
| |||
Щом баща ми се сгоди, сети се, че не би било редно да въведе булка в стаи под наем - един мъж пристъпва към брак само, ако има собствен дом, какъвто в семейство Мутафчиеви никой не бе притежавал. Прочее, той смело се хвърли в борчове, привична за него активност. За щастие, още веднага след Освобождението младата държава отпускала на поборниците (тогавашни активни борци против султана) по двеста и петдесет квадрата местенца из предградието, наименовано „Опълченски квартал". Естествено, самият мой дядо, опълченецът, не можел да помисли за строеж до смъртта си. Парцелът буренясвал цяло петдесетилетие посред самоделните едноетажни, двустайни къщички на поборници и бежанци от войните. Ето, че с базата - строителна площ - Мутафчиев разполагал. Колко му е да я ипотекира, а срещу кредита да бъде издигнат дом. Щях да река „свой", ала той принадлежеше по право на редица банки, понеже ипотеката не бе достигнала и за четвърт къща. При туй Мутафчиев се чувствал длъжен да прибере под покрива й майка, неомъжена още сестра и племенника сирак. Следователно - два етажа. Безогледен оптимизъм ще е движил оногова вдъхновен годеника: заборчля той на живи и умрели, докато пред очите му се издигна доста несносното архитектурно произведение - тясно-високо, неизмазано в течение на десет години. Къщата се състоеше от мазе за кюмюра, което предимно се пълнеше с вода, а тя замръзваше зиме, както и тръбите. Върху площ от 50 квадрата на първия етаж се разполагаха две стаи, кухня и тоалет, а на втория - пак така. Етажите бяха свързани с дървена стълба, за която се намериха пари доста по-късно, та младоженците използваха бояджийска. Тази смешна постройка, скалъпена икономично с гредоред, а не бетон, закопа баща ми с дългове, които - при 12% сложна лихва - той не успя да погаси, дори да изплати приживе процентите им. Причината? Светът навлизаше в Голямата криза, по-точно депресия, предизвикала безчет фалити, нерядко следвани от самоубийства - подобен стопански катаклизьм не е запомнен. Но Мутафчиев - честит в очакване на неизпитвани до четирийсет и шестата му годишнина радости: съпруга, евентуално дечица, че и дом… |