Разказвайки за появата, утвърждаването и кризата на македонския идентитет, Николай Василев изгражда една цялостна обща теория за политическата реалност, към която ще се завърне във втората част на книгата си с работно заглавие "Кризата на Западния свят".
В първата част на своята "Обща теория" Николай Василев остро разобличава опитите на македонската "мейнстрийм" историография да удържа една изцяло ненаучна картина за историята на страната, но не пести критики и към българската дипломация и мнозинството от българските историци, които се оказаха неспособни да разберат и осмислят процесите от другата страна на Осогово през последния век. Авторът иронизира и опитите на някои постмодерни анализатори да "деконструират" цялостното разбиране за историята с конюнктурни цели.
Повечето глави в книгата имат собствена познавателна и научна стойност и могат да се четат отделно. Някои са посветени на проблеми, косвено свързани с "Македонския въпрос", като трудните отношения на България с Русия или безкрайните спорове около делото на Вапцаров, или спасяването на българските евреи и т. н.
Анализът в "Македонският идентитет" е многопластов, но на популярен език - дори когато авторът обяснява правилата на науката като методика за систематизиране на познанието. В книгата има публицистични и дори сатирични елементи, които я правят подходяща и разбираема за най-широка читателска аудитория. |
