И розата сама да е - Мюриел Барбери
И розата сама да е | |||
| |||
Сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и хармоничното спокойствие на дзен градините, в които японците превръщат болката в радост, Роз неусетно поема по невидимите пътища на обичта. В сянката на цъфналите вишни Роз ще разбере, че тя може да се изразява дори с отсъствие, както и че има път към вътрешния мир въпреки преживяното страдание. Сред книгите за Япония, написани от неяпонци, тази най-вярно предава духа на Страната на изгряващото слънце! Братислав Иванов,
|