Четвъртата книга на Яна е колекция от вече пораснали думи, но и разнопосочен диалог
Морското момиче Яна Вълчева върви по пътя на поезията отдавна. Предишните й три поетични книги са като трайни следи в пясъците от думи, които дори и житейското море не може да заличи. Но защо едва сега тя казва „Ти ще тръгнеш“ и на кого?
Четвъртата книга на Яна е колекция от вече пораснали думи, но и разнопосочен диалог. Тя разговаря с едно момиче с морскосиня рокля, което вече е голямо, но и не съвсем; с децата ни, които също като книгите, са нашите неизтриваеми следи; с любимото момче, най-сигурната опора; с нас самите, които следваме своите собствени многопластови и шарени пътища. И със себе си. Но винаги някъде там го има и морето. Отправна точка, пристан, начало и край, мълчалив слушател. Сякаш нейното „Ти ще тръгнеш“ не е сбогуване само с безгрижието на морето, но и с онази част от нас, която винаги остава при него. И чака да се завърнем от своето плаване.
Понеже човешкият живот прилича на писмо в бутилка, на смисъл, хвърлен от едни влюбени в прибоя брегове, за да достигне до своя бряг, носейки се по вълните на времето. И може би някой да го открие, прочете и разбере накрая.
Ива Спиридонова, редактор |
