Книгата блестящо, изключително интересно и конкретно успява да обясни т. нар. емоционална чума, която, отнема силите на човека, прави го част от безгласна, аморфна и податлива на властимащите маса
Вярвам, че нашата земя няма да намери траен мир и че напразно ще се стреми да изпълнява функцията на социалната организация, докато неуки и наивни политици и диктатори с каквото и да било убеждение са начело на невротични и сексуално болни човешки маси. , Вилхелм Райх
Текстът излиза още през далечната 1927 година на немски език и е първата книга на Райх, издадена в Америка (1942). В него често се споменава идването на фашистката диктатура на власт - а сякаш е писана вчера и схематизира процесите, кипящи сред съвременните „маси и власт“ в днешно време, полагайки основите на така наречената сексуална икономика. . .
Хилядолетно унищожение на жизненaта енергия на човека се е разпростряло под повърхността – дълбокия, универсален дефект на неврозата на характера. Под формата на победа на диктатурите избухна голямата катастрофа на психичната чума, т. е. катастрофата на ирационалния човешки характер. Това, което повърхностният фурнир на добронамереността и изкуственият самоконтрол държаха в шах толкова дълго време, сега се пречупи в действие, понесено от човешките маси, които се стремят към свобода – в концентрационните лагери; в преследването на евреите; в унищожаването на цялата човешка почтеност; в покосяването на цели градове от садистично спортни натури, които са в състояние да почувстват живота само марширувайки в гъша стъпка; в гигантското предателство на човешките маси, известно като държавно-авторитарно застъпничество; в поглъщането на десетки хиляди млади животи, които наивно и безпомощно вярваха, че служат на една идея; в унищожаването на човешки труд, равностоен на милиарди, една малка част от които би била достатъчна за премахване на бедността по целия свят; накратко, в танц „Свети Вит“, който ще се връща отново и отново, ако тези, които работят и имат знания, не успеят да унищожат масовата невроза в себе си и извън себе си. Неврозата, която се нарича „висша политика“ и живее от безхарактерната безпомощност на хора на земята.
. . . .
При фашизма масовата психична болест беше изложена на открито. . .
Хитлер беше просто израз на трагичното противоречие на човешките маси между копнежа за свобода и реалния страх от свободата.
Германският фашизъм даде да се разбере, че не оперира с мисленето и знанията на хората, а с техните инфантилни емоционални реакции. Това, което доведе фашизма на власт и впоследствие го обезпечи не беше нито политическата му програма, нито някое от многото му объркани икономически обещания. Беше главно апелът към мрачно, мистично чувство, към неопределен, мъгляв, но изключително мощен копнеж. Онези, които не разбираха това, не разбираха фашизма, който е международно явление. |
