Скъпи приятели, При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете.
Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета - Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата - има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника ограят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Откъс
Пипи тръгва на училище
Томи и Аника, естествено, ходеха на училище. В осем часа всяка сутрин тръгваха, хванати за ръка, с книжките под мишница.
По това време Пипи обикновено чистеше коня си или обличаше Господин Нилсон в малкото му костюмче, или пък правеше утринната си гимнастика, което ставаше по следния начин: Пипи заставаше изпъната като струна насред пода и скачаше четиридесет и три пъти един след друг, като се премяташе във въздуха. После сядаше върху масата в кухнята и си закусваше най-спокойно с голяма чаша кафе и сандвич със сирене.
Винаги когато поемаха към училище, Томи и Аника поглеждаха с копнеж към Вила Вилекула. Как биха предпочели да си поиграят с Пипи! Ако поне и Пипи ходеше на училище, щеше да бъде по-поносимо.
– Представи си колко весело бихме прекарвали на връщане от училище – каза Томи.
– Да, пък и на отиване – добави Аника.
Колкото повече си мислеха за това, толкова по-досадно им се струваше, дето Пипи не ходи на училище, и накрая решиха, че ще се опитат да я убедят да се запише.
– Не можеш да си представиш каква симпатична учителка си имаме – каза Томи хитро на Пипи един следобед, когато той и Аника бяха на гости във Вила Вилекула, след като вече бяха научили прилежно уроците си.
– Да знаеш само колко е весело в училище – уверяваше я Аника. – Бих полудяла, ако не можех да отивам там. Пипи седеше на ниско столче, потопила крака в легена, и ги миеше. Тя не продума, но така размърда пръстите на краката си, та водата се разплиска наоколо. |
