. . . нещо в паметта ми повелява: не бива да подминеш сърдечните спомени на Досю Драганов "Бях на война". Приятна изненада е да откриеш в непретенциозните писания на един човек, беседвал само със себе си, дарбата на един белетрист. Онзи интимен облъх, който не се постига с никакви умувания, с никакви украси на език, форми и картини. Тия писания на Драганов са проява на белетристичен талант, изворът на който е неговото чисто сърдечие.
Петко Росен
Авторът на тези лични и непринудени разкази от Първата световна война, Досю Драганов, ни отвежда измежду редиците на Първи пехотен софийски полк, част от Желязната (шопска) дивизия. Току що завършил военната школа, без и ден реален опит на бойното поле, той е изпратен директно в разгара на битките на Добруджанския фронт, като му е поверено командването на взвод от 6-та рота.
Случки на героизъм и любов към родината се преплитат с ежедневните несгоди, смешки и закачки на войнишкия бит. Историите се редят една след друга - неподправени, сякаш ни ги разказва близък роднина или приятел. Бързо увличат читателя и не го пускат до последната страница. Споделяме с автора вълнението от пристигането на фронта при вече окичените със слава опитни войници, бойното кръщение, раняване, възстановяване и повторно завръщане на фронта, само че този път на юг. . . |
