Двете повести на Лев Толстой в този сборник са посветени на двата гряха - похотта и ревността, които завладяват човек въпреки волята му.
Кройцерова соната - 1889 година, е драма за любовта, за сложните семейни отношения, разочарованията, високомерието и разрушителната сила на ревността, която може да тласне човек към кърваво престъпление.
Дявол - 1891 година е едно от последните произведения на Лев Толстой, в което той обръща внимание върху отношенията между мъжа и жената и поставя в центъра на повествованието унищожителната сила на плътските желания над духовността. "Тя ме завладя пряко моята воля!" - възкликва нещастният Иртенев. Авторът оставя героя си да избира между самоубийството и убийството на онази, която го е "завладяла".
Тези две творби несъмнено са гениални и вечни по своята същност и продължават да предизвикват буря от противоречиви чувства. |
