С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига художествената ни книжнина на неподозирани висоти. За пръв път с такава сила историческият роман се налага в нашата словесна култура и става в същото време мерило на съвременност и родолюбие.
Подложена на ограничения и преследване след 9. IX. 1944 г. , Фани Попова-Мутафова десетилетие стоеше в сумрака на двойнствените оценки и квалификации и макар това изгнание да е прекратено, все още нейният живот и творчество очакват своите изследователи и тълкуватели.
Благовеста Касабова - признат майстор на херменевтичния анализ, автор на такива ярки книги и портрети като тези на Мара Белчева и Баба Тонка Обретенова, се е справила блестящо с трудната задача. С точен и ясен хронологичен рисунък тя е превърнала документалната тъкан в дълбок и проникновен коментар на близкото минало. Същевременно книгата ? е страстна защита на едно забележително творчество - дело на сложния и драматичен талант на Фани Попова-Мутафова - непомръкващо име в пантеона на българското Високо Слово.
Иван Есенски |
