Наред с Психологически типове, Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (в Две студии по аналитична психология) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място.
В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно „реалността на душата“ – не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние – извън пределите на съдбата на индивида – да възприемат интуитивно една нова епоха и да й дадат чрез него творческо въплъщение. Заслугата на Юнг между другото е и в това, че след като внимателно е изучил произведенията на първите, не се е изкушил да навлезе в тяхната област, а е оставал в рамките на психологията, която е разработвал и при изучаването на символиката строго се е придържал към практическите задачи, наложени му от психотерапевтичната работа.
Само благодарение на съкровищницата от символи, създавана в продължение на много столетия от алхимията, пише Юнг, той е успял да си създаде пълна представа за процеса на индивидуация, за което ограниченият емпиричен материал не би бил достатъчен.
Богатият илюстративен материал се обяснява с обстоятелството, че символните образи в известен смисъл са неотменима част от алхимичното състояние на духа. Онова, което писаното слово е предало несъвършено или изобщо не е могло да изрази, алхимикът е вложил в своите изображения, които говорят на действително странен, но все пак в много отношения по-разбираем език от безпомощните му философски понятия.
„Радостен факт е, че една книга, която предявява немалко изисквания към читателя… е намерила многобройна публика, подготвена да я възприеме. “ К. Г. Юнг
Книгата достига до нас благодарение на предоставения от семейството прецизен превод и така необходим предговор на д-р Стефан Шаранков, с когото приживе ни свързваше дългогодишно сътрудничество.
Цитати
…в душата съществува целенасочен процес, който е до известна степен независим от външните условия.
Никой не може да се докосне до огън или отрова, без поне мъничко да пострада по незащитените места; защото истинският лекар никога не стои отстрани, а винаги навлиза вътре в проблема.
Душата съответства на Бога така, както окото на слънцето.
Колкото и странно да изглежда, парадоксалността принадлежи към най-ценното духовно благо, еднозначността обаче е признак на слабост. Ето защо религия, която загуби или отслаби своите парадокси, вътрешно обеднява. Обратно, увеличаването им я обогатява, защото само парадоксът е в състояние приблизително да обхване пълнотата на живота, докато еднозначността и непротиворечивостта са едностранчиви, а затова са неподходящи за изразяване на необхватното.
„Символът Христос“ има голямо значение за психологията, тъй като наред с образа на Буда е може би най-развитият и диференциран символ на цялостната личност.
Тоталността на човека като от онази цел, към която в крайна сметка води душевното развитие по време на психотерапевтичния процес
Няма добро, от което не може да се породи злина, както и няма злина, от която не може да се породи добро.
Процесът на изграждане на личността, тъй нареченият процес на индивидуацията, е именно онова, което изразява алхимичната символика.
Съзнанието може да бъде дресирано като папагал, но не и несъзнаваното.
Съзнанието на съвременния човек обаче се е отдалечило малко повече, отколкото трябва, от реалността на несъзнаваното. Забравено е дори, че психиката в никакъв случай не е идентична с нашите намерения, а в по-голямата си част е автономна и несъзнавана. Затова при културния човек доближаването до несъзнаваното предизвиква панически ужас, в немалка степен и поради застрашителната аналогия с психично разстройство.
Съществуването на тъмните дълбини на несъзнаваното не бива вече да се отрича с невежество и празно мъдруване поради зле прикрития обичаен страх, не бива също да се измъкнем само с псевдонаучно рационализиране. Напротив, трябва да приемем, че в душата съществуват неща, за които не знаем почти нищо или абсолютно нищо, и че те са поне толкова действителни, колкото и онези неща от физическия свят, чиято същност също не разбираме и все пак ни оказват най-мощно и трайно въздействие. |
