Авелко стои с часове на дигата в родното си градче и гледа с копнеж корабите, заминаващи по далечния и непознат свят. Работата му през лятото също е свързана с пътуване – но от първия до четвъртия етаж на унивесалния магазин и обратно, защото Авелко е момчето за асансьора. Погледът му често се спира върху зеленото пето копче, което му е забранено да натиска. И когато все пак го прави, асансьорът полита стремглаво в небето. Започва най-невероятното приключение в живота на момчето и на тримата му случайни спътници, което ги отвежда в Ню Йорк, в страната Перугона, в Нова Зеландия. . . А там им се случват неподозирани неща. . .
Общите приключения и премеждия са сприятелили Авелко и неговите спътници – учителката по пеене госпожица Клатерхун, търговеца господин Тюмп и съседското момиче Лаура. Скоро след завръщането си те отиват заедно на градския панаир, на който показват изкуството си укротители на диви животни и всякакви фокусници и вълшебници. Лаура решава да влезе в „магическия кабинет“ на професор Пински, в който хората изчезват и отново се появяват. Ала номерът на фокусника се оказва реалност и Лаура наистина изчезва, безследно!, за ужас на самия професор.
Четиримата приятели се впускат в търсене на следи и попадат в клетката на тигри, на прашасалия таван на изоставена мелница, в лапите на крадци. . .
Ани М. Х. Шмит, детската авторка, поставяна от специалистите наравно с Астрид Линдгрен, става майка на 39 години. Появата на малкото й синче е стимулът писателката да започне да пише за деца и само за деца. А произведениятa й скоро покоряват малките читатели не само в родната Нидерландия и й носят многобройни награди, включително медала „Х. Кр. Андерсен“ – „Малката Нобелова награда“, която й връчва лично Астрид Линдгрен. Издателство „Емас“ поднася на своите читатели две от най-четените й произведения – повестите за Авелко. |
