Дракула (луксозно издание) - Брам Стокър
| Дракула (луксозно издание) | |||
| |||
Талантливият Брам Стокър показа много от страните на върховния ужас в редица романи. Най-добър от всички тях обаче е прочутият „Дракула“, превърнал се в еталон за съвременното представяне на смразяващия вампирски фолклор. Х. Ф. Лъвкрафт Необичайното не бива да се заклеймява. То е част от теб… Чудовището на Франкенщайн говори за страданията и погледа си към живота. Дракула – за романтиката на собственото си съществуване. Тези чудовища имат гледна точка.
Дракула е повече от въплъщение на готическия злодей. Tой се е превърнал в един от трайните символи в съвременната художествена литература. Ще е нужно нещо повече от чесън, светена вода и колове, за да го изчерпим… и цял легион критици, за да го обясним.
Потопете се в света на граф Дракула, както никога досега с новата НЕадаптирана версия на книгата на Брам Стокър
„Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало… “
Огледалото е творение на дявола, създадено, за да отразява душата на онзи, който се огледа в него. Плодът на себелюбието – порочното желание да наблюдаваш сам себе си, проблясва още с първите лъчи на литературата чрез мита за Нарцис и продължава да ни заслепява в басните на Лафонтен и приказките на Андерсен. Като че ли този грях никога не се е отнасял за писателя Брам Стокър. Авторът на „Дракула“ ни оставя толкова малко сведения за личния си живот, че сякаш сам се е скрил под плаща на своя прочут герой. Вечната нощ пада над ирландеца на 20 април 1912 г., сенките на времето отвличат душата му, обгръщат я в мрак и ни оставят хиляди догадки. Чудовището на Стокър, някога споделяло неговата участ, излиза от своя литературен затвор и започва да се храни с въображението на публиката. Читателите все по-често попадат на кръвопийци от древни аристократични родове, които спят в ковчези и таят неприязън към разпятия и чесън. Вампирът напада киното, театъра, изобразителното изкуство, музиката, компютърните игри. Стотици творци му отдават част от вдъхновението си. От мрачен силует днес той се е превърнал в плът и кръв, от неясна готическа енигма – в един от най-известните и преекспонирани символи на попкултурата: веднъж е зловещият, изпълнен с ярост Кристофър Лий, друг път – разсмиващият до сълзи Лесли Нилсън, веднъж е виртуозен любовник, друг път – хищен звяр, неспособен да обича. За разлика от него Стокър остава в другата крайност. Двамата разменят ролите си. Както отбелязва Барбара Белфорд в биографията, която пише за ирландеца, вече нямаме Брам-Стокъровия „Дракула“, а Брам Стокър на „Дракула“. Героят като че ли е обрал цялата слава, а Стокър никога не е поглеждал в огледало. За него то остава просто „отвратителна дрънкулка на човешката суета“. Но дали? |
