Последен дъх - Майкъл Прескот

Последен дъх
Автор: Майкъл Прескот
Обем: 344 стр.
Формат в мм.: 140х210
Издател: ИК "Унискорп"
Мека подвързия
Дата на включване: 2022-05-21
Нашата цена: 16.38 лв
 

От автора на бестселъра на The New York Times „В тъмните бездни“

Кейтлин Озбърн е само на десет години, когато идва за нея за първи път… Сега, 16 години по-късно, офицер от полицията в Лос Анджелис, тя все още страда от неизбежните си страхове от детството – станали още по-реални от неотдавнашна вълна от странни убийства.

Това е добре написана и напрегната мистерия. Чете се бързо и грабва още от самото начало може би защото сюжетът се развива в темпо и никак не е скучен. Адреналин за по-голямата част от историята. Героите са добре обрисувани, а Кейтлин е типичен, макар и емоционално увреден, но със силна воля, привидно безстрашен герой. Впечатлява цялата полицейска терминология и жаргон, които са употребени. Прескот описва много подробно обстановката на Ел Ей и кара града да оживява. Почитателите на мистерията, която не разкрива убиеца до края, могат да гадаят и разкритието е много по-приятно, особено ако са били прави относно самоличността на убиеца. Като цяло това е солидна мистерия/трилър/напрегнат/ужас роман.

МАЙКЪЛ ПРЕСКОТ израства в Ню Джърси. Завършва Филмология в Уеслианския университет през 1980г. След двайсет години в традиционното книгоиздаване романистът Майкъл Прескот се озовава без работа през 2007г. Кариерата му очевидно приключва. По своя прищявка той започва да издава по-старите си заглавия и някои нови романи в електронна форма. За негово учудване – успешно и до 2011 г. е един от най-продаваните писатели на електронни книги в Съединените щати, профилиран в USA Today и търсен за интервюта. Към днешна дата е продал приблизително четири милиона книги (както печатни, така и цифрови).

Може би тя отново щеше да се сблъска с тъмнината, може би утре или през следващата седмица. Или след година. Никой не би могъл да знае. „Но не и днес“, помисли си тя. Повдигна глава към слънцето, като се опитваше да задържи тази мисъл, подобно на защитно поле срещу всичките неизвестности на бъдещето. Срещу всичките неизвестни неща, които можеха да провокират страха ѝ. Те все още бяха навън… и може би щяха да я намерят.
„Нека да дойдат, но не и днес.“