„Пътуване през времето“ е огромен роман (в 8 тома), разказващ историята на човек, който една сутрин открива, че е безсмъртен.
На 25 години Ноам избягва човешката участ, удивен, недоверчив, шокиран. Тази способност се оказва едновременно подарък и проклятие. Той вижда как хората, които обича, отслабват и изчезват, страхува се да обича, не вижда изход от своите съмнения, страданията, изпитанията, преживява в една крайна – безкрайна – самота. Принудителен пътник, вечен пилигрим, това е кръстът на Ноам – постоянно нови места, нови езици, нови общества, нови духовности. . .
„Защо се беше „събудил“? За какво да се връща в подобен свят?“ Виждайки, че светът е на ръба на изчезване, пренаселен и замърсен, той решава да разкаже своята история от раждането си. А тя е завладяваща, информативна, с естествен език и любов към героите, вълнуваща до последната страница. Започва с „Изгубеният Рай“, в края на неолита, преминава през Потопа. . . Един от акцентите е силното и ужасно привличане между мъж и жена, Ноам и Нура, които първо се познават като простосмъртни, но чиято любовна история ще припокрива много хилядолетия. . . |
