Книгата съдържа архивни снимки и рисунки.
Имена, хора, документи. . . Съживени спомени, разкази, строго отбелязани войскови части и чинове, дислокации, битки. . . Приятелски кръгове, писма и смърти. . . Ето от всичко това авторът с някаква благоговейна точност е събрал в тези кратки страници всичко, което би трябвало да знаем за онова трудно и вихрено време от началото на българския XX век. С опита си на публицист Лазар Лазаров ни припомня неща (и факти), които може би вече сме забравили, но заедно с това ни доверява и други, които просто не сме знаели. Особено впечатляващи са последните страници на тази книга, където армейските заповеди се редуват с редове от писма на Димчо Дебелянов и с откъси от командирския му дневник и където според автора "Есента е пропита от барут, кръв и Отче наш!".
Книга, жестока като реквием за един покосен поет, но и светла като песен. Книга, в която часовникът на господин подпоручика още върви. . .
Христо Карастоянов |
