Съдебно наказателно дело № 585/1942 г. на Военнополевия съд в София дълго време е наричано „Процесът срещу ЦК на БРП или БКП“. В него са обединени няколко дознания. Първото е срещу подводничарите, пристигнали през 1941 г. в България от СССР, второто е против ръководителите на ЦК на БКП, третото – срещу т. нар. минноподривна комисия, четвъртото – насочено към редовите членове на БКП и помагачите.
След завършване на делото, прочитане на присъдите и тяхното изпълнение делото остава в архива на тогавашния Софийски военнополеви съд, като по това време е било съставено от пет тома. Това научаваме от приложено писмо от октомври 1944 г. на председателя на военнополевия съд полковник Джумалиев, с което за пръв път цялата документация по делото е изискана за подготовката на т. нар. Народен съд от главния обвинител Георги Петров.
На 11 септември 1945 г. Дирекцията на новосъздадената Народна милиция за втори път изисква делото и праща писмо номер 4340 до председателя на Софийския военно-полеви съд.
Отговорът на писмото е от 12 септември и прави впечатление, че предадените документи са в три тома.
След това делото попада в архива на МВР. Там му е сложен гриф „на особено съхранение“. Едва през 2011 г. цялата документация е предадена в Държавна агенция „Архиви“.
Всички документи са събрани в 11 тома и една отделна папка, представляваща дело № 1034/2004 г. , озаглавено „Предложение от главния прокурор на Република България за възобновяване по наказателно дело 585 от 1942 г. на Софийски военнополеви съд по отношение на Никола Иванов Вапцаров“, известно като „Делото на Филчев“. Към дело № 585/1942 г. са прикачени полицейското досие на Никола Иванов Вапцаров № 2М К20002, съставено през 1941 г. , и папка № ОБ6550/1952 г. от 1952 г. , която съдържа извадки от отделните томове по делото. Тя представлява проучване на Държавна сигурност от 50 листа относно някои факти по него.
Защо това дело толкова дълго време е съхранявано извън достъпа на широката публика? Този въпрос има няколко отговора, които можем само да предполагаме, четейки наличните днес документи. Единият от тях е, че може би засяга международни интереси и най-вече тези на Германия, СССР, Македония и Югославия. Другият възможен е, че достъпът вероятно е ограничаван заради написаните десетки книги, в които надделява партийната пропаганда, а истината е твърде малко.
Независимо от причините делото стои в архива на МВР все така на „особено съхранение“ повече от 60 години. . . |
