Лесно ли е дядо ти да е самият Смърт? Единствено Сюзън Сто Хелит, която е част от шантавото му семейство, би могла да ни отговори на този въпрос чрез поредната историята от света на Диска.  
„Музика на душата“ е една от най-въздействащите книги на Тери Пратчет, в които следваме приключенията на дъщерята на Морт и Изабел.   Дори може да се каже, че това е история и за (рок) Музика С Камъни.  
Светът на Диска е готов да бъде завладян от нов музикален стил, който се заражда и вихри из улиците на Анкх-Морпорк.   Каква страховито-величествена-невероятна гледка е изпълнението на тази музика от безбройните чудновати създания на Диска - магьосници, феи, тролове, джуджета и вещици!
Смърт леееко пак изчезва и задълженията му падат върху неговата внучка Сюзън.   Е, от време на време ще успеем да видим Смърт, яхнал мотора си и странстващ из земите на Диска, но не толкова като Жътвар, отдал се на събирането на души за Отвъдното.  
Под звуците на рок музиката Сюзън се опитва да овладее новия занаят, а Тери Пратчет съвсем деликатно и много остроумно ни предлага поглед върху музиката като изкуство.  
Ироничната стрела на британския автор пронизва меркантилността и грандоманството на музикалния бизнес с неговия мърч, тениски и фенска лудост.   Но от друга страна магията показва музиката и като жива, търсеща и развиваща се константно сила - не само в света на Диска, а и в сърцата на меломаните.  
Квартет, пътуване, инструменти, чупене, трошене и много смях със Смърт и сър Тери Пратчет в романа „Музика на душата“.  
На другите деца им даваха ксилофон.   А Сюзън просто трябваше да помоли дядо си да се съблече.   Да.   В семейството има Смърт.   Трудно е да пораснеш нормално, когато собственият ти Дядо язди бял кон и размахва коса - особено пък, ако трябва да наследиш семейния бизнес, а всички те бъркат с Феята, която събира Зъбчетата на Децата.   И особено, ако трябва да се изправиш лице в лице с новата, завладяваща музика, заляла Света на Диска.  
Тя не признава закони.   Тя променя хората.   Нарича се „Музика с Камъни“.   Има ритъм и на нея може да се танцува, само че.  .  .  
Тя е жива.   И никога няма да умре. |