iKnigi.com

Скъпи читателю,
Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място пълно с езера и блата, където като че ли нищо не стои на едно място, светът е собствената си подвижна карта, с мистериозно местещи се територии. В сърцевината на историята са положени две големи теми, които ме вълнуват и които изследвам от няколко години насам; те макар и различни, се пресичат в идеята за отсъствието – в емоционален и физически аспект – и за пагубните последствия, до които то води.
Първата тема разказва за изчезването на един беглец. Той е архитект от Букурещ и в средата на последното, и най-травматично за нас румънците, десетилетие от комунистическия режим, се опитва да преплува Дунав и да стигне до сръбския бряг, откъдето да замине за Америка и да построи, както казва той самият нещо различно от румънски комунизъм. Решението му обаче се отразява много болезнено на семейството, което той загърбва и изоставя на съпругата му Йоланда, у която се пробуждат травми от миналото, но и на двете му деца, които преживяват изключително драматично липсата на бащината фигура през осемдесетте години в Румъния. Втората голяма тема е за израстването без обич. Това е историята на по-големия син, който се явява един вид библейски Исав, израснал без обичта на вечно отсъстващата и затворена в себе си майка. Именно това отношение го осакатява духовно. В неясния, несигурен и изпълнен с опасности живот в комунистическа Румъния, разбитото семейство на един беглец може да представлява единствено и само отражение в миниатюра на големите концентрационни лагери, тоест пространство, в което се оцелява, но не се живее.

Андреа Расучану

Андрея Расучану е писателка, авторка на книги с литературна критика и редакторка. Романът ѝ „Вятърът, духът, дъхът“ (2020) е отличен с наградата на Съюза на румънските писатели за белетристика през 2021 година, Наградата за писател на месец февруари (Годишна награда на писателите за 2021), Наградата за роман на Съюза на писателите в Румъния, в област Добруджа, номинирана е за наградата на „Обсерватор културал“, наградата „София Надежде“ и Националната награда за проза „Зиарул де Яш“. Романът е включен в краткия списък на Европейската награда за литература през 2022 и е преведен на испански език). Първият ѝ роман „Непозната форма на живот“ (2018) е отличен с наградата на списание „Атенеу“ (2019) и Наградата за писател на месец януари за 2019 година, присъждана от Съюза на румънските писатели, номиниран е за всички национални литературни награди през 2019 година. Андрея Расучану дебютира с книга по научния си труд „Двете Мантуляси“ през 2009 година, (изследването е номинирано за наградите на „Румъния литерара“, на Съюза на писателите и „Прометеус“). През 2013 година излиза книгата ѝ „Букурещ на Мирча Елиаде. Елементи на литературната география“ (Отличена с Наградата за млад критик за 2013 година, номинации за най-добра книга на Съюза на писателите и на вестник „Обсерватор културал“; преведена на испански през 2022 година). Продължава изследванията по геокритика с „Литературният Букурещ. Шест възможни прочита на града“ (2016) и „Речник на литературните места в Букурещ“ (2019, съавтор), за която получава наградата в раздел есеистика, мемоари и публицистика на „Адженциедекарте.ро“. Публикувала е разкази в сборниците: „Книги, филми, музика и други забавления по времето на комунизма“ (Полиром, 2014), „Моят Букурещ“ (Хуманитас, 2016), „Все напред! Спомени от детството“ (Куртя Веке, 2016), „Книга на случките“ (Хуманитас, 2019) и т.н. Координатор е на сборниците „16 съвременни белетристи.лит“ (Хуманитас, 2018) и „Книгата на градовете“ (Хуманитас, 2021). Скоро преводи на романите ѝ ще излязат на испански, френски и български език.