iKnigi.com

Без да бъде белетрист и психолог по професия, Иречек, благодарение на вродения си усет и на опита си в западните страни (той е пътувал в Германия, Франция, Италия и е владеял разни езици), съумява да долови с остро око, с рядка проницателност, всичко своеобразно и характерно наоколо си, да ни го разкаже или внуши с малко думи, да ни зарази със смеха си, да ни трогне с разочарованието си или правдивото си възмущение. Дневникът се чете и сега като занимателна поетическа или историческа хроника; той ни забавлява и поучава с много неща, било чисто временни, изчезнали вече, но исторически важни или символични по смисъл, било по-трайни като съществен белег на българските добродетели и недостатъци.

– Проф. Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.

Константин Йозеф Иречек (1854–1918) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.