Тибет - магия и тайна - Александра Давид-Неел
Тибет - магия и тайна | |||
| |||
Книгата “Тибет – магия и тайна” пресъздава историята на нейния живот сред ламите и магьосниците. Това не е пътепис, нито автобиография, а проникновен разказ за окултните теории и практики на ламаизма, за велики мъдреци и магьосници, за тибетските учители и техните ученици, за реинкарнация и спомени за предишни животи, за ужасяващи некромантски ритуали на предхождащия будизма шаманизъм, за феноменален контрол върху съзнанието и тялото. Очарованието на книгата идва и от това, че авторката е била непосредствен свидетел на феномените и сама е практикувала много от ритуалите, за които разказва. Нейното описание е не само точно и реалистично, но съдържа и необходимата доза скептицизъм, което дава възможност на читателя сам да направи изводи за достоверността на фактите и тяхната интерпретация. Александра Давид-Неел - Момичето, което мина „отвъд градинската врата в търсене на непознатото!" Луиза Евгения Александрина Мария Давид е родена в околностите на Париж. Нейното детство е поредица от бягства от дома, които са на по-близко или по-далечно разстояние в зависимост от възрастта ѝ. Така се формира нейната основна страст – пътешествията. На 21 години Александра окончателно напуска дома си и се установява в Париж, където посещава лекции по източни езици в Сорбоната и беседи в Теософското общество. Александра води активен социален живот, занимава се с пеене и се изявява на оперната сцена в ролите на Маргарита, Кармен, Манон. Въпреки голямата популярност, която придобива, изоставя кариерата си на актриса. Благодарение на наследство, през 1890 г. Александра успява да замине за Индия и там прекарва няколко незабравими години. След Индия се отправя към Северна Африка. В Тунис среща бъдещия си съпруг – железопътния инженер Филип Неел, за когото се омъжва през 1904 г. През 1911 г. Александра тръгва отново за Индия, като обещава на съпруга си, че ще се върне след 18 месеца. Връща се след... 14 години. От 1912 г. Александра живее в Сикким, като обикаля манастирите и изучава будизъм. Тук среща Йонгден – момчето, което осиновява и което става неин верен спътник повече от 40 години. Независимо от съществуващата забрана, Александра няколко пъти пресича границата на Тибет. Среща се с ламата отшелник, който след дълги уговорки я взима за ученичка. Живее уединения живот на отшелница в малка пещера високо в планината. Изучава тибетски език, чете житията на тибетските мистици. По-късно заминава за Шигадзе, но не успява да стигне до Лхаса и заедно с Йонгден се отправя към Бирма, където живее при монасите-съзерцатели – най-суровата от будистките секти. Стига до Япония. Страната ѝ харесва, но се чувства разочарована, защото „нищо не може да бъде по-прекрасно от Хималаите“. Двамата с Йонгден тръгват към Корея, а след това към Пекин. Пресичат целия Китай, пустинята Гоби, Монголия. След дълги странствания отново стъпват на тибетска земя и стигат до манастира Кум-Бум, където се обучават три години. Едва тогава – без никакъв багаж, без якове и мулета, преоблечени в монашески дрехи и с намазани със сажди лица, се отправят към Лхаса. Движат се без да спират по 19-20 часа на ден в продължение на четири месеца през зимата. Най-накрая стигат до Лхаса през февруари 1924 г. В продължение на два месеца живеят в свещения град под чужди имена и посещават близките манастири и свети места. След толкова години странстване и приключения Александра се завръща във Франция и през 1928 г. в град Дин построява „Самтен-Дзонг“ – собствена крепост за медитиране. Тук тя пише повечето от своите книги и предприема кратки пътувания до различни европейски градове, където чете лекции. През 1937 г., на 69-годишна възраст, отново се отправя на пътешествие. Посещава всички европейски столици, а след това тръгва към Китай през Русия. Александра Давид-Неел добива славата на най-забележителната европейска жена пътешественик на 20-ти век и на изключителен познавач на Тибет и източния мистицизъм. Умира на 101 годишна възраст. На 28 февруари 1978 г. нейният прах и прахът на нейния син – Лама Йонгден са разпръснати над водите на река Ганг. |