Гьобелс: Вдъхновител на Третия райх - Дейвид Ървинг
Гьобелс: Вдъхновител на Третия райх | |||
| |||
Историкът Дейвид Ървинг е първият, който през 1992 г. прелиства и използва 80 000 страници от дневниците на д-р Йозеф Гьобелс, които, преснимани на микрофишове, са лежали забравени петдесет години в архива на Червената армия в Москва с надпис „Трофей“. От тази необикновена съкровищница, към която Ървинг е добавил и шестгодишно проучване в архивите на западните държави, той написва първата пълна биография на един от най-близките сподвижници на Адолф Хитлер – министъра на пропагандата и народното просвещение в Третия райх. Благодарение на педантично водения от д-р Гьобелс в продължение на над 30 години дневник авторът успява да опише неговия произход, детството, младостта, годините на политическа борба, опиянението от властта, войната и трагичния край в бункера на Фюрера. Освен това в тази книга за пръв път на бял свят излизат тайни, които осветяват неизвестни подробности за пожара в Райхстага, Нощта на дългите ножове, убийството на Долфус, плебисцита в Саар, нахлуването в Чехословакия, Пърл Харбър и десетки други повратни моменти в историята на ХХ в. Д-р Гьобелс прилежно записва най-съкровените мисли и съвети на Хитлер, документирайки по този начин скритите методи и стратегии на националсоциалистическото ръководство. Дейвид Джон Каудел Ървинг е британски историк, един от най-видните изследователи на Втората световна война и Третия райх. Роден е на 24 март 1938 г. в Брентууд, Есекс, Англия. Баща му военноморски офицер, участник във Втората световна война. Учи физика в Кралския колеж в Лондон, но историята се превръща от хоби в негова професия. Първоначално работи в редакциите на списания. После заминава за Западна Германия, където работи в стоманолеарната на Тисен в Рур като обикновен работник. Там научава и много добре немски език. Започва да пише статии за исторически списания посветени на различни събития от Втората световна война, което се превръща и в основната тема на неговото по-нататъчно творчество. По-късно тези статии стават основа на неговите книги, допълнени с много факти и доказателствен материал, който авторът издирва в архиви, библиотеки, от частни колекционери, или от негови интервюта с все още живи участници в събитията, през 70-те и 80-те год. на ХХ век. Дейвид Ървинг пише над 40 исторически книги, някои от които са превърнали се в бестселъри. Професионалните историци не го приемат, тъй като той не робува на наложените догми, открито се съмнява в тях и ги опровергава, дори и това да му струва разправии в съдилищата и присъди. Въпреки че някои от тезите му са спорни, творчеството му заслужава внимание, тъй като Ървинг е напълно обективен независим изследовател и не робува нито на идеологии, нито на предпоставени тези, нито на предразсъдъците в „професионалната гилдия“ на смятащите се за последна инстанция на знанието, академични историци. |