Прошката не ми понася - Лилия Илиева
Прошката не ми понася | |||
| |||
Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата є книга, а сега, когато е факт “Прошката не ми понася”, го твърдя с две ръце на сърцето. Защото точно така пише Лилия – с единствено възможните думи. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта. Достатъчна е само провокацията, наречена живот, останалото е чиста проба метафорично преработен, но... същият този живот. Затова можеш да й имаш вяра – и на думите, и на харктера зад думите.
|