Настоящото свое произведение Пенчо Пенев определя като сбор на късчета от работилницата на живота, основани на бележки и записки от преживяното, прочетеното и премисленото от последните години. Тематичният диапазон на книгата е много широк: философски и естетически етюди, размисли върху важни исторически събития и тяхното отражение в днешния живот на българите, анализ на парадоксални явления и диспропорции, мисли, свързани с големите предизвикателства на високо технологичния 21-ви век. Една от главите е озаглавена „Записки по българското правосъдие“ и проследява хронологията по темата от 1991 г. до днес.
Всичко това е поднесено без дидактика, а като споделено проникване в нещата зад фасадата – понякога оптимистично, понякога тревожно, но винаги искрено. Историите в тази многолика и проникновена книга изненадват с неочаквани гледни точки на представяне и анализ на явления и събития. Това прави четенето приятно и провокиращо преживяване.
Пенчо Пенев е роден на 7 юли 1947 г. в гр. Кюстендил. Доцент по конституционно право и доктор по гражданско и облигационно право. Директор на Национален институт на правосъдието.
Завършил Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Бил е младши съдия в Софийския окръжен съд, съдия и председател на Костинбродския районен съд, ръководител на Наказателната колегия на Софийския районен съд, зам.-председател и председател на Гражданската колегия на Софийския окръжен съд, ръководител на направление "Правни проблеми на СИВ" в Министерство на правосъдието, правосъден министър в първото правителство на А. Луканов, министър на вътрешните работи във втория кабинет на Луканов, министър на правосъдието в коалиционното правителство на Д. Попов, член на Конституционния съд, депутат във ВНС.
През 2004 г. е избран от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието за негов директор. | 