Най-новата книга на Георги Милков
„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ съдържа четири раздела:
„С ръчния багаж между Лисабон и Токио“;
„Пътешествия в историята“;
„Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ ;
„Три места в България“.
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала „Нотр Дам дьо Пари“. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален – от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго.
Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло.
В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско пият или аристократите, или дегенератите. А аз определено нямам княжеско потекло.
Накрая един слънчев ден в Ботсвана, когато тъкмо си бях намазал лицето с пяна и се готвех да се бръсна, пред мен се появи в цялата си пищност огромен носорог. . .
Най-уникалните места на света са там, където спокойно можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още от самото начало. А „Носорог в банята“ е книга точно за тези вироглави изненади, които подгряват водата в иначе хладната къпалня на живота. |
