Време е времето, което преживяхме, да бъде разказано и обговорено. Първите опити в българската белетристика - къде успешни, къде не,- вече са налице. Авторът на „Тервион" е избрал един от многобройните начини да запечата и осмисли тези десетина години. Като забързани филмови кадри се нижат съдбите и деянията на хората от един южен град, чийто живот се върти около загиващ завод мастодонт. Същински калейдоскоп от човешки участи и събития, от характери и избори, в който всеки от нас би познал себе си или хората около себе си. В това е и достойнството на тази книга - тя няма претенциите да съди или пророкува, да раздава справедливост или да поставя нещата на мястото им, а с почти документална пестеливост ни въвежда ( или връща ) в света, който живяхме и в който ни предстои да живеем. |