Христо Стефанов отдавна е внесъл своя принос във всички основни жанрови насоки на съвременната ни живопис, но най-съществени са неговите постижения в сферата на фигуралната композиция и портрета, с които той стартира в художествения живот у нас още в края на 50-те и началото на 60-те години. Сред първите творби, с които веднага се утвърждава като един от водещите в България млади художници, са картини като "Портрет на Добрин Петков/1962/, "Шивашко ателие/1962/, "Реквием/1965/, "Закуска в Стария град"/1966/, "Неделя/1966/. Трябва да се каже, че навлизането в художествения живот не става безконфликтно. Точно обратното. Така например картината "Шивашко ателие" е анатемосана от адептите на социалистическия реализъм и по същество отхвърлена от официалната художествена критика. Нейният смущаващ блюстителите на идеологическата чистота пластичен език влиза в противоречие с опростеното и примитивно разбиране за "правдоподобност" и "реализъм" и с лека ръка се квалифицира като "формализъм". С този трудно определим термин тогава се отрича всичко ново, нестандартно и излизащо извън нормите. |