Госпожа Воке, родена Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж домашен пансион, намиращ се на улица „Ньов Сент Женевиев", между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пансион, известен под името „Заведението Воке", приема еднакво и мъже, и жени, младежи и старци, без някога злословието да е нападнало нравите на това почтено заведение. Но от тридесет години насам там не можеше да се види младо лице. За да се съгласи да живее там някой младеж, трябваше парите, които семейството му праща, да са много оскъдни.
Все пак, в 1819 година, времето по което започва тази драма, там се намираше едно бедно момиче. В каквато и немилост да е изпаднала думата драма чрез злоупотребата и мъките над нея по това време от страна на нашата плачевна литература, необходимо е да употребим тук именно тази дума: не само, че тази история е драматична в истинския смисъл на думата, но и след прочитане на произведението, може би някой ще пролее няколко сълзи. Ще бъде ли то разбрано вън от Париж? Позволете ми да се съмнявам. Особеностите на тази драма, пълна с наблюдения и местни багри, могат да бъдат оценени само между Монмартърските хълмове и възвишенията на Монруж, в тази прочута долина на колиби, постоянно заплашващи да рухнат, и на черни ручеи от кал; долина, изпълнена с истински страдания, с радости, често пъти лъжливи. Тук беше нужно да се случи нещо наистина извънредно, за да се създаде трайно впечатление. И, въпреки това, тук-там може да се срещнат страдания, които пороците и добродетелите правят велики и тържествени: при техния вид егоизмът и користолюбието се спират и се смиряват; но впечатлението, което се получава, е както от един вкусен плод, изяден набързо…
|