Настоящата книга има два дяла, които олицетворяват различни обществени нагласи към проблема за свободата на словото, опитите му да догони мисълта и я интерпретира задоволително. Конкретният повод е истината за художествената ни словесност и представителите й. Всеки, който си направи труда да прочете „ Отхвърлени страници " и „Без цензура" ще види, че подходът към литературните ценности и техните противоположности е еднакъв, стилът и начинът на изразяване - също. Има си хас да бъде другояче щом авторът е един. Когато обществената традиция (цензура) повелява диференциация: ако пишеш за деца да се вдетиняваш, за ученици - да морализаторстваш, за академична аудитория - да наукообразничиш и т. н., тя просто вменява шизофренията си на авторите.
Включените тук текстове за Ботев, Вазов, Алеко Константинов и Кирил Христов са част от проекто-учебник по литература за XI клас, недопуснат до конкурс в Министерството на образованието и науката. Имената на цензорите (вече озвучени в печата) ще спестя, тъй като не бива да съществуват редом с тези на заслужилите български творци. А и от уважение към авторския екип, който успя да преодолее шаблонното третиране на следосвобожденската литература, да подготви труд достъпен за четене и възприемане и в същото време предизвикващ читателя към размисъл и самостоятелни изводи.
|