…Сякаш часове по-късно долови звук, с изненада се огледа и видя младата прислужница, която предишната нощ бе вързана и упоена от похитителите. Бети й бе донесла прането. Опитвайки се да върне къщата към нормален ритъм на живот, госпожа Патерсън бе накарала всички с изключение на Едит и Патрик, които бяха предупредени да не напускат града, да работят. ФБР все още проявява интерес към тях.
-Госпожо Патерсън, добре ли сте? - Бети забърза към нея защото тя приличаше на припаднала. Бе се свлякла наполовин от стола, когато Бети я намери. Звукът от гласа й съживи Мариел и тя се огледа, доколкото можеше да преодолее заслепяващата болка, спомни си твърде бързо какво се бе случило, какво бе казал Малкълм, че вината е нейна, че тя е довела Чарлс в дома им... и той е откраднал Теди... Но така ли беше? И защо? Наистина ли я мразеше толкова много? Всички ли я мразеха?... Прави ли бяха?… Изведнъж силно й се прииска да бе умряла преди години, когато трябваше... може би щеше да е добре да бе останала под леда с децата си.
| 