Кирил Христов, П. К. Яворов, Пенчо Славейков, Теодор Траянов
Мотивите и темите на българските народни песни често изненадват със своята старина. На не малко от тях личи да е извор класическата древност, което нещо не един път са отбелязвали разни научни изследвания. Аз не смея да твърдя, че и формата, в която тези мотиви и теми са спазени сега, е тъй също стара; тя се изменявала, разбира се, заедно с езика и поетическото настроение на ония певци, които са я възприемали от едни и предавали на други поколения. Всичко живо претърпява външна и вътрешна промяна, пригодявайки се към условията на времето. Но освен мотивите и темите има песни, чийто дъх вече свидетелства за тяхната старина. От тази песен не може се махна ни една дума, без да се накърни нейната художествена завършеност.
|