iKnigi.com

В дневника си Васил Митаков безкомпромисно бичува кариеристите, сервилните към управниците и корумпираните свои колеги, но е подчертано самокритичен. Не само че не прави опити да се самоизтъква, но дори преувеличава човешките си слабости.

Демократ по убеждения, авторът има открито негативно отношение към водачите на новоизникналите тоталитарни режими, смело отстоява възгледите си, без да се влияе от силните на деня. Но най-големите достойнства на неговия мироглед и близо половинвековната обществена и професионална дейност са родолюбието и загрижеността за българската съдебна система. Патриотизмът като основна черта на духовната му същност се илюстрира с участието му на огневата линия по фронтовете на Балканската война, водена от България за обединението на народа ни и освобождаване намиращите се все още под чуждо робство наши сънародници. Васил Митаков се проявява като герой не само при Селиолу, но също така и при Гечкенли, Бабаески - Люлебургас, Чаталджа, Пирот и пр. Веруюто му най-ясно е изразено в характеристиката, която дава за бележития юрист и държавник Димитър Тончев. Нея аз се изкушавам да цитирам дословно: „Едничък посред толкова живи кучета, посред толкова змии, той мъжки и достойно се защитаваше. Той оправда не само себе си, не само режима, но и цялата епоха, цяла България. И в едно време, когато духът на пораженството беше обхванал всички ни, той единствен говореше за правата на България и за нейното бъдеще, за нейната национална кауза и за силата й да се бори против всички ония, които искат да я унищожат."