Извори за българската история. XXXI. Унгарски латиноезични извори. Наративни извори. Двуезично издание. Английски - Съст. Илия Илиев и колектив

Извори за българската история. XXXI. Унгарски латиноезични извори. Наративни извори. Двуезично издание. Английски
Автор: Съст. Илия Илиев и колектив
Обем: 194 стр.
Формат в мм.: 200х280
Издател: ИК "АИ "Проф. Марин Дринов""
Твърда подвързия
Дата на включване: 2002-01-04
Нашата цена: 19.20 лв		 
Идеята за събирането и издаването - текст, превод и обяснителни бележки - на всички унгарски латиноезични извори за българската история възникна през 1983 г. И макар че тя се отдалечава от прилаганите дотогава принципи при подбора и издаването на латинските извори, включени в серията „Латински извори за българската история", т. I - IV, нейното осъществяване започна веднага по две причини. Първо, събирането и публикуването в един том на еднородни по своя национален произход извори (в случая унгарски) изграждат съвсем различна картина на изворовата база, възникнала в конкретна страна (Унгария) и в строго ограничена епоха (средновековната) и особено на двустранните отношения - т.е. на българо-унгарските отношения през Средновековието. Второ, прилагането на използвания дотогава принцип, т.е. извеждане на първо място на езиковия белег, без да се обръща внимание на националния произход, би означавало много важни извори - наративни и преди всичко документални - да бъдат издадени в едно необозримо бъдеще.

Издирването и събирането на материалите започна още през същата 1983 г. с една краткотрайна мисия в Будапеща на А. Тончев. Като резултат тя имаше само информативен характер. Основната работа бе извършена от Христо Димитров през 1984, 1986 и 1988 г., като последния път към него се присъединиха Иван Божилов и Илия Илиев (опитите да се установи сътрудничество с Института по история на УАН за съжаление не дадоха резултат). Всичките пътувания, издирването и събирането на целия материал бяха финансирани от ГУА при МС; нещо повече, без тази финансова подкрепа осъществяването на идеята би било невъзможно.

Резултатът от тази дейност би могъл да се потърси в две насоки. Първоначално усилията бяха насочени към издирването, ексцерптирането и копирането на наративните извори. Към това трябва да добавя и набавянето на специалната литература, която бе необходима за обстойното проучване на изворите и преди всичко за написването на обяснителните бележки към тях. Малко по-късно или дори почти едновременно започна събирането на Acta et diplomata - издирвателска дейност, която надхвърляше обичайната практика, тъй като унгарският документален материал бе открит в архивите и изцяло фотографиран. По този начин бяха събрани около 250 грамоти, издадени от унгарските крале или от частни лица. В заключение: целият обемист и твърде важен материал - диапозитиви, микрофилми и ксерокопия - се съхранява в ГУА при МС, а копие от него е на разположение на сътрудниците на секция „Средновековна история на България", въз основа на което е подготвен настоящият том.