Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в „духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно „преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по-малко са били подценявани. Предметът на изследване се полага в неговия специфичен балкански контекст и интерференции, търсят се особеностите на балканското комично, защото самите Балкани - като контактна зона на култури и влияния - благоприятстват наличието на всякакви контрасти, неочакваности, на всевъзможни преобличания и трансформации, представляващи непресъхващ извор на смях. |