Диалозите "За истината", "За свободата на избора", "За падението на дявола" и "За граматика" са писани между 1080 и 1085 година. По това време Анселм (1033-1109) е вече абат на манастира „Бек" и разгръща учителската си активност, формирайки „школата Анселм". Тези текстове следват непосредствено "Монолог" (1076) и "Прослогион" (1077-1078), които биват цитирани и частично обсъждани в тях. В предисловието на "За истината" Анселм ясно показва, че разглежда диалозите във взаимна връзка, и препоръчва събирането им в една книга под определен ред. Заедно с това той посочва тематичното несъвпадение на За граматика с останалите и го поставя на последно място в общия ред, макар по всяка вероятност да предшества останалите по времето на написването си.
През вековете четирите диалога нямат славата на първите книги на Анселм, нито на по-късната "Защо Бог стана човек", (изключение в някакъв смисъл прави само "За истината"). В днешно време обаче вниманието на изследователите се насочва все по-активно към тях, за което има поне няколко основания.
От една страна, особено интересна е тяхната форма, съхранена по нататък в "Защо Бог стана човек", Анселмовите диалози нямат динамиката на античните, но не са и суховатите дидактически упражнения, познати ни например от текстовете на Алкуин, където ролята на събеседника се ограничава най-вече в подпитвания и резоньорски възклицания. В диалозите на Анселм събеседникът-ученик се родее с „възпитаника" от Periphyseon на Ериугена, показвайки доста прилично диалектическо ниво и неслучайни богословски и философски познания. Имаме всички основания да мислим, че характерът на събеседването препредава в стилизиран вид действителното интелектуално общуване в кръга на Анселм.
|