За първи път у нас излиза двутомен Чешко-български речник, който съдържа общо около 65-70 хиляди думи. Речникът на Цветана Романска (1947, 1949 и 1961) отдавна е изчерпан и е поостарял (още повече че той беше съставен с оглед на учебни нужди в Университета и изграден върху определени учебни текстове). Всестранните интензивни контакти между Чешката република и Република България се нуждаят от един значително по-пълен речник. Включените в настоящия речник думи доста пълно отразяват съвременното състояние на лексикалната система на чешкия език, в него са намерили място не само думи от книжовния език, но и думи от разговорната и битова лексика, както и диалектни и някои остарели и жаргонни думи. Представена е в значителна пълнота професионалната терминология и е приведена богата фразеология. В основното си ядро предлаганият речник е изграден върху Slovnik spisovne cestiny pro skolu a verejnost (Рrаhа, 1978), но той е значително разширен с материали, почерпани от съществуващите и издадени след войната два академични речника на чешкия език: деветтомния (1935-1957) и четиритомния (1960-1971).
Авторите на речника са се придържали към съвременна методика за изграждане на двуезични речници, според която речниковият материал не се групира по гнезда, а всяка дума се представя самостоятелно на съответното място в азбучния ред. Чешките думи сме се старали да превеждаме със съответните български еквиваленти, избягвали сме, доколкото е било възможно, описателните тълкувания, но сме се старали да представим на български по-богата синонимия, което във всички случаи улеснява правилното разбиране на чешката дума. Омонимите се дават като отделни речникови статии, като заглавките се обозначават с римска цифра. Сравнително редките суплетивни форми на отделни части на речта са представени в речника също като отделни заглавки със съответния превод и евентуална отпратка към основната дума, форми на която представят. Всички части на речта са съответно снабдени с граматични и стилистични бележки, само при прилагателните имена сме спестили бележката прил., понеже от самата форма на думата, представена само в именителен падеж м., ж. и ср. р. ед.ч., личи за каква част на речта става дума. При съществителните се дават след една вертикална чертица окончанията за род. п. ед. ч., а при глаголите (чиито инфинитиви окончават с малки изключения на -I в съгласие със съвременната норма) - формата за 1 л. ед.ч. и по изключение формата за 3 л. мн.ч. Идиоматичната фразеология, доколкото я има, е представена в края на речниковата статия (или в по-редки случаи в края на съответното значение на думата) след знака ромб (o). Тилдата (~) се употребява често при илюстративния материал за съкращаване на място.
|