iKnigi.com

Поставяйки езика в режим на игра, романът децентрира властовите му проявления. Проблемът за властта е всъщност проблем за езика. „Властта е сгушена във всяко слово" (Барт). Тя дисциплинира езика, разпростира опеката на собствения си дискурс над миналото и го окупира за собствените си цели. Езикът е предписание, санкция, забрана. Ограниченията могат да бъдат преодолени... пак в езика: „че словото няма ни кости, ни кръв и никой тиран не ще го надвие!"

„Хитър Петър" се надхитрява с властовите санкции на езика. Романът израства върху разпада на единственото и тотално говорене за историческото. Изграден е като вавилонско разноречие от дискурсивни практики, свидетелства, изкази за миналото. Историята в него е смислов хоризонт на времето от края на 80-те години, когато е писана творбата, изострило до предел предчувствието за пропукване на властовите употреби на езика.

Проблемът, от който Г. Марковски признава, че се интересува в „Хитър Петър", е „властта преследва таланта". Това е роман за словото, изтръгващо от вечното си повторение стереотипите на покорство и подчинение, превръщащо се в убежище на Духа, в екзистенциален акт на непокорство. Ангелско песнопение вещае на белязания с дарбата на словото: „Труден живот, мъченическа смърт, безкрайна легенда!" Славословът-прокоба отзвучава в многократни повторения: