В началото на шестдесетте години на нашия век България е
една от осемте страни в света с най-ниска смъртност. През 1987
г. по смъртността на женското си население тя е вече на
предпоследното място от двадесет и три развити страни.
Изследвани са тенденциите, формирани за почти три десетилетия, по отношение
на фактора смъртност при жените в България. Разгледани са причините за
умиранията, характерни за различните възрасти. Особено внимание е обърнато на
активната и фертилната възраст, защото смъртта на човек в продуктивна възраст
е двойна загуба за обществото.
В резултат на дескриптивно-аналитичното проучване на проблема са изведени
мерките, които държавата и обществото трябва да предприемат незабавно, за да
се опазва, укрепва и умножава жизненият потенциал на нацията.
|