Трилуса (1871 - 1950) е наистина син на Рим, макар че майка му е от гр. Болоня, а баща му - албанец. Той е самоук, но бързо си създава име отначало в римските хумористични вестници, а после и с дълга поредица стихосбирки. Неговата лирична и сатирична дарба, жива, звънлива и несекваща като римските фонтани, ни е оставила многобройни и различни по форма творби, на които цветистият диалект придава особен чар. Най-хубавите му неща са събрани в книгите „Басни", „Сонети", „Нови стихове", „Историйки", „Хора и животни", „Предметите", „Вълци и агнета" и др. У Трилуса няма измисляне, изкуственост, насилие на съдържанието над формата или обратното. Всичко у него е леко, ярко, естествено. С тайна обич той осмива общочовешките недостатъци, но и с точно, правдиво перо изважда на показ нравите на своето общество - алчността на богаташите и фалшивия блясък на аристокрацията, двуличието на църквата, корупцията на държавния апарат, празната бомбастичност на диктаторите и политиканството на властващите. Не прощава и на противниците им отляво, но обичта му към бедния народ е несъмнена. Неговата философия е, общо взето, скептическа, но сатирите му не са от ювеналовски тип - в тях преобладава мекият хумор. А лириката му - обикновено на любовна тема - е конкретна и пропита от лека невесела ирония, която сродява поета с декадентската линия на италианските „здрачници". С две думи - това е един своеобразен, много интересен сатирик и лирик. |